Финансово-счетоводни термини, приложими в дейността на фасилити мениджъра

Продължение

Финансово - счетоводни коефициенти

  Финансовите коефициенти са инструменти, чрез които всички потребителите на финансовата информация – външни (инвеститори, анализатори, регулаторни органи и др.) и вътрешни (акционери, мениджмънт, служители и т. нат.) за дадена компания, сектор или отрасъл да могат да извлекат информация от фирмените счетоводни отчети, която да им индикира финансовото състояние и финансовата позиция на компанията и която да бъде съпоставена с минали периоди, с конкурентните компании или с определен „стандарт” или „бенчмарк”. Анализа на база финансови коефициенти включва отнасянето на една фигура от счетоводните отчети към друга за извеждане на формула (коефициент) и оценката, дали този коефициент индикира за отслабване или засилване на финансовото състояние на компанията. Този анализ се използва както  от външната публика за оценка на състоянието на дадена компания, така и вътре в организацията за измерване на ефективността и производителността. Финансовите коефициенти, заедно с други измерители и техники стоят в основата на финансово-управленския процес на измерване на изпълнението и управление на изпълнението (performance measurement and performance management).

  Най-общо основните финансови коефициенти могат да се разделят в пет категории, като по-важните във всяка категория са:

                     I.        Коефициенти за рентабилност

1. Коефициент на рентабилност на приходите от продажби (Profit Margin) = (финансов резултат) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Измерва печалбата на всеки 1 лв. продажби. Ако стойността на коефициента е ниска, това означава, че или разходите са твърде големи, или продажните цени са твърде ниски.

2. Коефициент на рентабилност на собствения капитал (Return on Equity - ROE) = (финансов резултат) / (собствен капитал)

  Измерва възвръщаемостта от инвестицията на акционерите. Този коефициент често се използва за сравняване на компании когато инвеститор прави преценка коя акция да закупи.

3. Коефициент на капитализация на активите (Return on Assets - ROA) = (финансов резултат) / (сума на реалните активи)

  Измерва възвръщаемостта на база всички активи. При него не се вземат впредвид лихвените плащания към кредиторите, поради което той работи най-добре за активи, които са закупени без външно финансиране.

4. Коефициент на рентабилност на инвестициите (Return on Investments – ROI, наричано още ROCE – Return on Capital Employed) = (финансов резултат) / (пасиви)

  Измерва възвръщаемостта на база целия размер на привлечения капитал – директен акционерен капитал плюс кредитни средства.

                    II.        Коефициенти за финансова автономност

1.     Гиъринг (Capital Gearing)= (дългов капитал) / (обща сума на капитала)

  Гиъринга (може да се срещне и като Левъридж) е измерител на съотношението на целия размер на капитала – акционерен и дългов – спрямо дълговия капитал на дадена компания. Колкото по-висока е стойнотта на този коефициент, толкова по-рискова е капиталовата структура на компанията. Това би рефлектирало върху по-висока изискуема норма на възвръщаемост от инвеститорите и кредиторите на тази компания.

2.     Коефициент на задлъжнялост (Debt/Equity Ratio)= (пасиви) / (собствен капитал)

  Идентичен на Гиъринга, показващ дълговия капитал като процент от нетните активи (собствения капитал).

3.     Коефициент на задлъжнялост (Debt Ratio)= (обща сума на дълга) / (сума на актива)

  Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-голяма е гаранцията на кредиторите в случай на фалит на компанията. С други думи, компанията има повече активи, отколкото дълг.

                   III.        Коефициенти за ликвидност

1. Коефициент на обща ликвидност (Current Ratio) = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)

  Измерва краткосрочната платежоспособност на компанията. Дава информация относно степента, до която краткосрочните задължения на компанията са покрити от тези нейни активи, които могат бързо да се превърнат в парични средства. Ниска стойност на този коефициент показва лошо състояние.

2. Коефициент на бърза ликвидност (Quick Ratio) = (краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)

  Измерва степента на краткосрочната платежоспособност на компанията без отчитане количеството на материалните запаси. Индикация за кредиторите дали материалните запаси трябва да се продадат, за да се подсигури даден кредит или друго задължение.

                  IV.        Коефициенти за ефективност

1. Коефициент за изпозване на материалните запаси (Inventory utilization)= (приходи от продажби)/ (обем на материалните запаси)

  Показва дали стойността на материалните запаси е подходяща за обезпечаване на продажбите. Ниско ниво на коефициента е индикатор за прекалено високо ниво на материалните запаси.

2. Коефициент за изпозване на дълогтрайните активи (Fixed Asset utilization)= (приходи от продажби)/ (дълогтрайните активи)

  Измерва степента на използване на дълготрайните активи – заводи, оборудване и др. Ниско ниво на коефициента е индикатор за недостатъчното им използване.

3. Коефициент за изпозване на всички активи (Total Asset utilization)= (приходи от продажби)/ (общо активи)

  Измерва степента на използване на всички активи. Ако този коефициент и нисък, недостатъчно бизнес се генерира за размера на активите на компанията.

4. Коефициент за обращаемост на материалните запаси (Inventory Turnover):

Времетраене на един оборот в дни = (средна наличност на краткотрайните материални активи х 360) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Показва средния период от дни, за който стоковите запаси се държат от дружеството преди да бъдат продадени на клиенти.

5. Коефициент за обращаемост на вземанията (Accounts Receivable Turnover):

Период на събиране на вземанията от клиенти = (средна наличност на вземанията от клиенти по тяхната отчетна стойност х 360) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Показва средния период от време (в дни) за който вземанията се събират.

6. Коефициент за обращаемост на задълженията (Accounts Payable Turnover):

Период на погасяване на задълженията към доставчици = (средна наличност на задълженията към доставчици х 360) / (сума на доставките)

  Показва периода (в дни) за който дружеството ползва търговски кредит при покупката на стоки от доставчиците си.

7. Цикъл на работния капитал (Cash Cycle) = Коефициент за обращаемост на краткотрайните материални активи + Коефициент за обращаемост на вземанията - Коефициент за обращаемост на задълженията

  Стойността и на този показател е в брой дни и показва периода от време, за който блокираните средства в работен капитал са извън контрола на  дружеството (не могат да се използват от него). Или това е целият цикъл, за който инвестицията в работен капитал прави пълен оборот и се превръща в парични средства отново

                   V.        Коефициенти, свързани с акционерния капитал

1. Възвръщаемост на акция (EPS) = (нетна печалба, предназначена за обикновенните акционери) / (среднопретеглен брой обикновенни акции)

  Измерител на реализираната  от компанията печалба, за всяка обикновенна акция.

2. Коефициент цена/печалба (P/E ratio) = ([цена на акция) / (възвръщаемост на акция)

  Показва каква сума са готови да платят инвеститорите за една акция на компанията на база единица печалба.

  Това са някои от основните финансови коефициенти, разбирането и прилагането на които биха превърнали фасилити мениджърите в ефективни финансови комуникатори – т.е. да могат да използват общоприетия език на финансите. Освен тях съществуват, а могат и да се калкулират множество други коефициенти чрез комбиниране на различни статии от счетоводните отчети. Тези коефициенти могат да дадат ценна представа за финансовото здраве на бизнеса, както и да заострят вниманието върху специфични проблеми или благоприятни възможности.

  Въпреки, че тези коефициенти имат за цел да оценят цялостното финансово състояние на дадена компания, в практиката, инвеститорите са заинтересовани относно различни аспекти от фирменото представяне, в зависимост от техните конкретни нужди. Фасилити мениджърите, борейки се за достъп до финансиране на техните конкретни инвестиционни проекти, ще имат по-голям шанс за успех ако знаят кои коефициенти са най-добре приложими и значими при оценяването на техните искания и предложения.

  Коефициентите, които се следят – финансови или нефинансови, не трябва да бъдат прекалено усложнявани. Може да се конструират всякакви коефициенти, които да показват кое е важно за бизнеса и кое го движи напред. Фасилити мениджърите трябва да бъдат креативни. Например, от оперативна гледна точка, портиерските разходи за квадратен метър площ могат и да не бъдат толкова важни колкото портиерските разходи към броя на хората, преминали през сградата. Прилагайки правилния коефициент може да се постигне коренно различен ефект при управлнието на специфичен казус. Може да се докаже, че дори и ако портиерските разходи за квадратен метър площ се увеличават, фактът, че е постигнато двойно увеличаване на броя на посетителите в тази сграда в действителност означава, че портиерските разходи към броя на хората реално се е намалил.

  Чрез непрекъснатото доказване, че могат да увеличат вече постигнатите приходи или да намалят активите, които се използват за постигането на тези приходи, фасилити мениджърите могат да се превърнат в бизнес героите в микросвета на компанията или неправителствената организация.

Финансови термини

Двойно дъно (double bottom)

Термин при техническия анализ, използван за тълкуване на графичното движение на даден актив, при което цената на актива е направила две приблизително еднакви дъна за определен период от време. Участниците на пазара, които търгуват на база на техническия анализ, купуват на едно от двете дъна в очакване на повишаване на цената на актива (която може да образува формата на W на графиката). Противоположно на двоен връх (double top)

Финансово-счетоводни термини, приложими в дейността на фасилити мениджъра

   След като разгледахме накратко някои от основните финансови концепции, разбирането и прилагането на които биха спомогнали на ФМ в стремежа му да бъде ефективен бизнес мениджър и да намери полагащото му се място в мениджърската структура на всяка една компания ще продължим с въвеждането на различни финансово-счетоводни термини и коефициенти, използвани от ФМ не за счетоводни цели, а с цел разбирането на корпоративните финанси от гледна точка на управленското счетоводство. Докато финансовото счетоводство се занимава основно със счетоводните записи и воденето на различните счетоводни сметки, както и произтичащото от това изработване на различните счетоводни отчети, управленското счетоводство представлява цялостния процес на събиране на информацията (основно  финансова), нейното анализиране, интерпретация и комуникация, така че да подпомогне мениджмънта на компанията при процесите на вземане на решения, планиране и контрол. ФМ трябва да разбира и да може да използва тази информация, както и  различните термини и коефициенти, свързани с нея за да може да взема активно участие в процеса на измерване на изпълнението (performance measurement) и управление на изпълнението (performance management) както на микро ниво (дирекция, отдел), така и за компанията като цяло.

1. Счетоводни отчети

   Към комплекта от счетоводни отчети на всяка компания се включват Отчет за финансовото състояние, Отчет за дохода, Отчет за паричните потоци и Отчет за промените в собствения капитал. Основните елементи в първите два отчета са:

   Корпоративни Активи – представляват това, което компанията притежава. Те биват краткосрочни активи - стоки на склад, вземания от клиенти, парични средства и други – които са високо ценени от всички. Дългосрочните активи – земи, сгради, оборудване и други – също са ценени по принцип, но често повдигат въпроса (главно от финансовия мениджър) „Защо трябва да притежаваме такива?”. И тъй като ФМ са хората, които в най-голяма степен се индентифицират с този тип активи, на тях им отнема най-много време да отговарят на тези въпроси.

   Корпоративни Пасиви - представляват това, което компанията дължи. На първо място тук се включва собствения (акционерния) капитал на компанията – стойността на акциите на компанията, неразпределената от минали години печалба плюс други резерви. Освен задълженията към акционерите под формата на собствен капитал, компаниите имат и други пасиви, които са текущи (краткосрочни) – основно плащания към доставчици, краткосрочни заеми или други – като те се управляват основно от финансовия мениджър, както и нетекущи (дългосрочни) – дългосрочни (ипотечни) заеми и дългосрочни лизингови взаимоотношения – при които най-често е въвлечен ФМ.

   Корпоративни Разходи – това, което компанията плаща. Разходите биват преки (директни) и непреки. Директните разходи (пряко свързани с производството на дадени стоки или услуги) са разходи за материали, труд и други. Никой не обича да плаща тези разходи, но, за съжаление, те са неизбежни. От друга страна, непреките разходи във всяка съвременна компания (всички административни разходи, непряко свързани с производството на стоката или услугата) са най-големия проблем за финансовия мениджър. И тъй като, една голяма част от тези непреки разходи се падат на ФМ в дадената компания, то наистина е задължително ФМ да знае много добре естеството на разходите си за да може да отнесе колкото е възможно по-голяма част от тях към директното производство на стоките или услугите, отколкото той да бъде разглеждан вътре в компанията като носител на голяма част от индиректните разходи. Като част от индиректните разходи се разглеждат и финансовите разходи на компанията, като отговорност за тяхното управление има финансовия директор.

   Корпоративни Приходи – това, което компанията получава. Основните приходи за компанията са приходите от продажба на стоките или услугите. Освен тях, но в значително по-малък обем – финансови и други приходи. Щеше да бъде много добре, ако ФМ са основните играчи в процеса на получаването на приходи. За съжаление, това не е така - те са основно разходен център, а в редките случаите, когато носят приходи, е на база случайност, а не последователност. 

   Като обобщение Отчета за финансовото състояние представлява съвкупността от вземанията (активите) и задълженията (пасивите + капитала) на компанията, като във всеки един момент сумата на активите трябва да е равна на сумата на пасивите плюс сумата на собствения капитал – т.нар. основно счетоводно уравнение Актива = Пасива + Капитала. От друга страна Отчета за дохода можем да го изразим по следната последователност:

                        Приходи от продажби

                        -

                        Разходи за продажбите (директни разходи)

                        =         

                        Брутна печалба

                        -          

Административни и Финансови разходи (индиректни)

                        =         

                        Нетна печалба (печалба преди данъци)

                        -

                        Данъци

                        =         

                        Печалба след данъци

           

2. Остойностяване на активите

   В Отчета за финансовото състояние дълготрайните активи, обичайно се остойностяват по стойността на разхода, направен за тях, минус амортизацията. Това е т. нар. принцип на остойностяване (осчетоводяване) на база историческа цена. В зависимост от това как актива е придобит той може да бъде остойностен по цена на придобиване (когато е закупен) или по себестойност, включваща преките и част от непреките разходи (когато е произведен в компанията за вътрешно ползване). Но докато този принцип е напълно обоснован и приложим от счетоводна гледна точка, тъй като с абсолютна сигурност може да се докаже с документи каква е била реалната цена, платена за този актив, при оценка с цел текущата стойност на даден актив се прилага принципа за текущата пазарна цена. При този подход може да се определи текущата стойност на даден актив с цел неговата продажба или замяната му с нов. Принципа на текущата пазарна стойност се използва и при счетоводна преоценка на даден актив, като разликата между неговата текуща пазарна цена и текущата му счетоводна стойност се отнася като разход (ако текущата пазарна цена е по-ниска от текущата счетоводна стойнст) или приход (в обратния случай) в Отчета за дохода. Освен тези два подхода за оценка на актив има и трети, а именно оценка на база очаквани приходи – каква норма на възвръщаемост ще донесе този актив, ако компанията инвестира в него.

   Какъв подход ФМ трябва да използва когато остойностява даден актив зависи от всеки конкретен случай. Обичайно обаче, ФМ не е този, който определя кой метод да се използва за изчисляване на стойността на активите. Това се прави в компанията генерално, след което задачата на ФМ е да събере и използва нужната информация за правилното остойностяване на конкретния актив. 

3. Амортизация

   Амортизацията на дълготрайните активи (без земята, която не се амортизира) има тясна връзка с тяхното остойностяване и счетоводно отчитане. Всеки актив, който (1) се очаква да бъде използван повече от една година в присъщата дейност на компанията или за административни цели и (2) има краен полезен икономически живот трябва да бъде амортизиран.  Амортизацията представлява процес на систематично пренасяне на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи в себестойността на готовия продукт, т.е. намаляване цената на определен актив поради износване или изхабяване. Амортизират се дълготрайните активи, вкл. нематериалните такива. Амортизационният разход за счетоводния период се приспада от нетната печалба (или увеличава нетната загуба) за този период. В отчета за финансовото състояние амортизационния разход също намира място под формата на нова статия, наречена „Акумулирани амортизационни разходи”. Наред с историческата цена на актива, която може да се види в отчета, тази нова статия показва колко от полезния икономически живот на актива, от гледна точка на разхода, е използван до момента. Счетоводната стойност на даден актив представлява разликата между историческата му цена и натрупаната към дадения момент амортизация.

   Освен въздействие върху счетоводните отчети (т. нар. счетоводно влияние) амортизационните разходи оказват влияние и върху данъчните задължения на фирмите. В зависимост от специфичното данъчно законодателство и различните методи за начисляване на амортизацията (линеен или ускорени) амортизационните отчисления могат да имат различно влияние върху финансовия резултат на компанията за счетоводния период, което пряко ще се отрази върху размера на данъчното задължение на тази компания. Методите за изчисляване на амортизационните разходи са:

o    Линейния метод - амортизацията се разпределя пропорционално през периода на предполагаемия срок на използване на актива.

• При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в рамките на периода. Те обикновенно са намаляващи нелинейни методи на амортизация (ускорена амортизация), при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-малък от предходния период. Такива методи са:
• метод на намаляващия се остатък
• метод на намаляващата се сума на числата

   Методите на амортизация и въобще цялостната амортизационна политика на компанията може и има съществено влияние върху дейността на фасилити мениджърите. Тъй като портфейла, който те управляват, в голямата си част се състои именно от дълготрайни активи, амортизационните разходи по тези активи представляват една голяма част от разходния бюджет на дирекцията, която те управляват. Това рефлектира върху съществено увеличаване на разходната част от бюджета на фасилити мениджър, който има голяма активна капиталова програма. Освен в случаите, когато тези разходи са бюджетирани, тези разходи могат чувствително да намалят достъпа му до оперативни средства за осъществяване на допълнителни дейности или проекти.

4. Капитализация срещу разходи

   Капиталовите разходи или капитализация на фиксираните активи представлява процеса на завеждане на дадения актив в Отчета за финансовото състояние и се осъществява в момента, когато дадения актив започва да генерира приходи, след което той може да бъде капитализиран и съответно амортизиран. Капиталовите разходи се отнасят до активи, които имат полезен живот повече от 1 година  и се отчитат в счетоводните отчети по цена на придобиване. Кои активи да се капитализират зависи от данъчните закони и вътрешната фирмена политика. Т. нар. данъчен инжинеринг се занимава с въпросите относно оптималните срокове за амортизиране на даден актив и възможността за прилагане на ускорена амортизационна политика. От друга страна всички компании правят годишна преоценка на позицията си относно какъв ресурс, собствен или заемен, искат и могат да използват във връзка с капиталовите си разходи. Поради обичайния недостиг на ресурс за капиталови цели, за всеки един проект съществува вътрешна конкуренция между различните звена и мениджърите им, като този мениджър, който защити финансово най-добре своя проект може да разчита на усвояване на необходимите ресурси.

   Всеки фасилити мениджър е запознат с оперативния си бюджет, разходите по който директно засягат Отчета за дохода. В допълнение повечето фасилити мениджъри или имат годишен бюджет на капиталовите разходи или управляват еднократни капиталови проекти. Във фасилити дирекцията капиталовите разходи обичайно включват разходите при конструиране, придобиване, замяна или модернизация на даден актив. Фасилити мениджърите трябва да разбират, че не всички капиталови проекти са равнопоставени от гледна точка на данъчното третиране. При някой проекти е желателно и възможно прилагането на ускорената амортизация, като те ще бъдат по-предпочитани от финансовия директор. По отношение на остойностяването, осчетоводяването, амортизацията и капитализацията на активите фасилити мениджърите трябва да разберат, че правилата се определят от финансовия директор, а Фасилити мениджъра само ги следва и изпълнява.

5. Видове лизинг и решения от типа „лизинг срещу покупка” 

   Компаниите (както и физ. лица) могат да придобиват активи както на лизинг, така и чрез директна покупка. Международните счетоводни стандарти дават следните определения за видовете лизинг:

                        Лизинг е двустранен договор, при който лизингодателя прехвърля към лизингополучателя, срещу определена наемна сума, правото за използване на актива за определен период от време.

                        Финансов лизинг е този, при който се прехвърлят всички рискове и ползи, свързани със собствеността на актива.

                        Оперативен  лизинг – този, различен от финансовия лизинг.

   Казано по друг начин при оперативния лизинг актива остава да се води в счетоводните отчети на лизингодателя, като лизингополучателя има правото да използва този актив срещу периодични наемни плащания, които се отразяват в Отчета за дохода като приход за лизингодателя и разход за лизингополучателя. При финансовия лизинг (1) активът се води в счетоводните отчети на лизингополучателя по по-ниската цена от справедливата стойност или сегашната стойност на бъдещите лизингови премии, (2) този актив може да бъде амортизиран от лизингополучателя, което ще намали облагаемата му печалба и (3) задължението на лизингополучателя към лизингодателя във връзка с периодичните плащания намират отражение в Отчета за финансовото състояние като краткосрочни и дългосрочни задължения. Следователно финансовият лизинг е почти идентичен на покупката на актива при условията на разсрочено плащане и със съответното оскъпяване.

   Решенията „лизинг срещу покупка” са нищо друго освен финансови решения. И при двата случая актива ще се използва от компанията, но как трябва това да стане? Дали компанията трябва да плаща наемна такса за използването му или трябва да го закупи? И двете ситуации имат своите предимства:

   Предимства при покупката на актив – компанията може да се възполва от данъчния ефект на амортизационните отчисления, от евентуално повишаване в стойността на актива (в случай, че реши да го продаде), както и че съответния актив има някаква остатъчна стойност в края на полезния му икономически живот.

   Предимства при лизинг на актив (основно при оперативен) – лизинговите плащания намаляват облагаемата печалба, няма първоначална инвестиция (разход на средства), текущата поддръжка на актива се поема от лизингодателя за периода на договора, няма риск при унищожаване или друга повреда на актива.

   За да може да се вземе правилното решение, лизинг или покупка, трябва да се сравнят нетните настоящи стойностти на паричните потоци при двата варианта. Тази опция, която предлага по-ниска нетна настояща стойност, е предпочитаното решение от финансова гледна точка

Финансови термини

"Кол" Опция (Call option)

Опционен контракт, който дава на притежателя му правото (но не и задължението) да купи определено количество от даден базов актив от издателя на опцията, на определена цена (strike) до или на определена дата (в зависимост от типа опция – американска или европейска).

Трежъри продукти, инструменти и техники

Видове финансови пазари и участници. Връзка с трежъри мениджмънта

Финансовите пазари се състоят от отделни видове пазари – няма един пазар за всички инструменти. Те се различават по клиентите, които обслужват, по инструментите, които се търгуват на тях, както и по тяхното географско разположение.

Най-често използваните класификации на различните финансови пазари донякъде се припокриват и не се изключват напълно. Те са: първичен и вторичен пазар, дългов пазар и пазар на акции, паричен и капиталов пазар.

Първичният (primary market) е този пазар, на които ценните книжа се издават за първи път. Т.е. това е пазарът, който служи за първоначално привличане на капитал (предимно дългосрочен)  – дългов или акционерен. За разлика от него, вторичният (secondary) пазар служи за последваща търговия на вече издадени ценни книжа. Т.е. той служи от една страна за освобождаване от вече направена инвестиция в книжа, придобити на първичен пазар и от друга страна за оценка и управление на портфейли, изградени от търгуваеми ценни книжа.

Дълговият (debt) пазар е този на който се търгуват дългови ценни книжа – държавни и корпоративни облигации, докато пазарът на акции (equity) е за търгуване на акции. Те могат да бъдат както първични, така и вторични пазари. Пример за първичен пазар на дълг са аукционите за държавни ценни книжа, правени от БНБ, докато пример за вторичен пазар са борсовите пазари. Това са т. нар. организирани пазари на ценни книжа. Освен тях съществуват и неорганизирани пазари (OTC), които нямат определeно географско положение, а се състоят от множество брокери и дилъри, свързани по електронен път – чрез телефони и компютри.

Паричния (money market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа до 1 година. Капиталовият (capital market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа над 1 година. Паричните и капиталовите пазари също така могат да бъдат първични или вторични, организирани или неорганизирани.

Участниците на различните пазари основно са:

- привличащи ресурс от първичните пазари – различни компании, организации, както и държавата

- инвеститори – тези, които имат свободни средства за инвестиране. Тук се включват пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни фондове, хедж фондове и др.

- посредници – към тях се включват инвестиционни банкери (при първично предлагане на книжа), които съветват и подпомагат компаниите при излизането им на първичния пазар, брокери – действащи от името и за сметка на клиентите си при търгуване на ценните книжа и маркет мейкъри или дилъри, които купуват и продават книжа за собствена сметка с цел реализиране на капиталова печалба от разликата в цените

- регулаторни органи – комисии и органи за надзор над пазарите.

Дейността на Трежъри мениджърите е тясно свързана с всички видове пазари. От една страна посредством различните инструменти и пазари ТМ управлява ликвидността си краткосрочно, инвестирайки временно свободните средства или привличайки необходимия ресурс. Това той осъществява посредством различни инструменти. От друга страна чрез хеджиращите инструменти, търгувани отново на тези пазари, ТМ активно управлява рисковата експозиция на компанията си. И не на последно място, посредством пазарните цени на различните инструменти, които са безспорно най-точния измерител на състоянието на даден актив, ТМ следи и оценява текущото състояние на акционерните фондове (една от основните му задачи е да максимизира състоянието на акционерния капитал), както и да следи и оценява моментното състояние на инвестиционния портфейл на компанията.