Финансови термини

"Кол" Опция (Call option)

Опционен контракт, който дава на притежателя му правото (но не и задължението) да купи определено количество от даден базов актив от издателя на опцията, на определена цена (strike) до или на определена дата (в зависимост от типа опция – американска или европейска).

Трежъри продукти, инструменти и техники

Видове финансови пазари и участници. Връзка с трежъри мениджмънта

Финансовите пазари се състоят от отделни видове пазари – няма един пазар за всички инструменти. Те се различават по клиентите, които обслужват, по инструментите, които се търгуват на тях, както и по тяхното географско разположение.

Най-често използваните класификации на различните финансови пазари донякъде се припокриват и не се изключват напълно. Те са: първичен и вторичен пазар, дългов пазар и пазар на акции, паричен и капиталов пазар.

Първичният (primary market) е този пазар, на които ценните книжа се издават за първи път. Т.е. това е пазарът, който служи за първоначално привличане на капитал (предимно дългосрочен)  – дългов или акционерен. За разлика от него, вторичният (secondary) пазар служи за последваща търговия на вече издадени ценни книжа. Т.е. той служи от една страна за освобождаване от вече направена инвестиция в книжа, придобити на първичен пазар и от друга страна за оценка и управление на портфейли, изградени от търгуваеми ценни книжа.

Дълговият (debt) пазар е този на който се търгуват дългови ценни книжа – държавни и корпоративни облигации, докато пазарът на акции (equity) е за търгуване на акции. Те могат да бъдат както първични, така и вторични пазари. Пример за първичен пазар на дълг са аукционите за държавни ценни книжа, правени от БНБ, докато пример за вторичен пазар са борсовите пазари. Това са т. нар. организирани пазари на ценни книжа. Освен тях съществуват и неорганизирани пазари (OTC), които нямат определeно географско положение, а се състоят от множество брокери и дилъри, свързани по електронен път – чрез телефони и компютри.

Паричния (money market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа до 1 година. Капиталовият (capital market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа над 1 година. Паричните и капиталовите пазари също така могат да бъдат първични или вторични, организирани или неорганизирани.

Участниците на различните пазари основно са:

- привличащи ресурс от първичните пазари – различни компании, организации, както и държавата

- инвеститори – тези, които имат свободни средства за инвестиране. Тук се включват пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни фондове, хедж фондове и др.

- посредници – към тях се включват инвестиционни банкери (при първично предлагане на книжа), които съветват и подпомагат компаниите при излизането им на първичния пазар, брокери – действащи от името и за сметка на клиентите си при търгуване на ценните книжа и маркет мейкъри или дилъри, които купуват и продават книжа за собствена сметка с цел реализиране на капиталова печалба от разликата в цените

- регулаторни органи – комисии и органи за надзор над пазарите.

Дейността на Трежъри мениджърите е тясно свързана с всички видове пазари. От една страна посредством различните инструменти и пазари ТМ управлява ликвидността си краткосрочно, инвестирайки временно свободните средства или привличайки необходимия ресурс. Това той осъществява посредством различни инструменти. От друга страна чрез хеджиращите инструменти, търгувани отново на тези пазари, ТМ активно управлява рисковата експозиция на компанията си. И не на последно място, посредством пазарните цени на различните инструменти, които са безспорно най-точния измерител на състоянието на даден актив, ТМ следи и оценява текущото състояние на акционерните фондове (една от основните му задачи е да максимизира състоянието на акционерния капитал), както и да следи и оценява моментното състояние на инвестиционния портфейл на компанията.

Финансови термини

     Текущ дял от дългосрочен дълг /current portion of long-term debt/

     Балансова стойност от отчета на компания, която индикира каква част от дългосрочния заемен капитал на компанията трябва да бъде погасен от през текущата финансова година. Останалата част от дълга се посочва в полето дългосрочен дълг. Тази стойност може да бъде важна за инвеститорите, тъй като ако текущият дял от дългосрочен дълг е прекалено голям, компанията може да изпита трудности с паричните си потоци за покриване на този дълг.

Въведение в корпоративния трежъри мениджмънт. Концепция, основни цели, функции и структура.

Започвам публикуването в блога на теми, свързани с Трежъри мениджмънта, които са презентирани на семинари, водени от мен. По обясними причини публикуваните в блога теми ще бъдат в съкратен вариант. Въпреки това, надявам се,  ще бъдат от полза за всички, които проявяват интерес към материята.

„Един ден съм банкер, на следващият ден – счетоводител, а на другия ден – трейдър, но въпреки това ме наричат корпоративен трежърър” - Цитат на делегат на конференция на асоциацията на корпоративните трежъри.

Това дава представа за това, защо професията корпоративен трежърър е трудна за обяснение и не е разбираема. Това е професия, изградена на основата на много финансови дисциплини, които по същество могат да се третират поотделно, но същевремнно се подпомагат и допълват една с друга. Принципните отговорности на Трежъръра се базират на пет основни трежъри елемента – управление на ликвидността и паричните потоци, финансови капиталови пазари и финансиране, коорпоративен финансов мениджмънт, управление на риска и трежъри операции и контрол.

Еволюция на Трежъри мениджмънта

Трежъри мениджмънта датира от 1940 г. когато банките първо са стартирали с предоставяне на услуги на своите клиенти, основно услуги, свързани с базови разплащания. Трежъри мениджмънта при своето възникване е бил първично оперативен. Коорпоративното трежъри през този период се е занимавал основно с управление на корпооративните банкови сметки и механизмите за плащане и получаване на преводи.

Първото поколение на трежъри мениджмънта, така както го познаваме сега, е от 1971 г., когато се слага край на Бретон-Уудската система и валутните курсове и лихвените проценти в световен мащаб започват да се колебаят чувствително. Второто поколение се е фокусирало върху по-аналитични и иноваторски аспекти в управлението на ликвидността. През този период започват да се въвеждат и първите трежъри ИТ системи.

Третото поколение на трежъри мениджмънта е започнало да се развива преди няколко години. Икономическата ситуция и събитията в световен мащаб увеличават фокуса към финансовата отговорност, репортинга, прозрачността и риск мениджмънта, като по този начин тласкат трежъри мениджмънта под светлината на прожекторите. Днес Трежърито се превръща в стратегически партньор вътре в корпоративната организация. Ed Barrie, груп трежърър на Майкрософт заявава, че „трежъри професионалистите изразходват по-малко време управлявайки транзакциите и все повече време, управлявайки активите”

Дефиниция

Някои определят ТМ като управление на ликвидността. Трежъри мениджъра трябва да контролира текущите и бъдещи парични потоци, както и нуждата от финансиране и да използва тази информация за правилно инвестиране на излишните средства (ако има такива) или да предприеме мерки за допълнително финансиране (дългово или капиталово) при недостиг на средства.

Според други, ТМ е планиране, организиране и контрол на кешовите (разполагаемите) средства и на привлечените средства в компанията с цел оптимизиране на лихвените и валутни парични потоци и минимизиране на разходите. Според тях трежъри мениджъра е отговорен за управлението на паричните потоци, капиталовите разходи, връзката с акционерите, с банкови и други финансови институции.

Функции и цели

Основни функции на Трежъри Мениджмънта:

·          Управление на ликвидността и паричните потоци

Без съмнение основната функция на ТМ е да направи така, че компанията по всяко време да разполага с достатъчен паричен ресурс за посрещане на нейните нужди при осъществяване на основната си дейност. Това е свързано преди всичко с прецизна система за прогнозиране на бъдещите парични потоци, както и с ефиктивното  управление на разполагаемите средства и краткосрочното финансиране, така че нуждите на компаията от парични средства във всеки един момент да бъдат посрещнати. Нуждата от ликвидност и финансиране на компанията е тясно свързана с разбирането и управлението на работния капитал и системите за следене на изходящите и входящи парични потоци. Много често голяма част от средствата на компанията са блокирани в материали, незавършена продукция, вземания от клиентите и т.н. Управлението на ликвидността са всички дейности за да може компанията да освободи наличния ресурс, така че да може да работи нормално, без да се налага да привлича допълнително финансиране, което ще оскъпи дейността й и ще намали финансовия резултат.

·          Финансови и капиталови пазари, Финансиране

Когато компанията разполага с повече ресурс, отколкото е необходим за текущата и дейност ТМ се занимава с управлението на този излишък. Това се осъществява посредством инструменти и операции на финансови пазари. Рядко основната цел на инвестирането на този излишък е постигането на максимална доходност. Много по-важно е тези средства да не се излагат на прекалено голям риск, както и да се инвестират по начин, по който падежите да съвпаднат с прогнозните нужди от ресурс на компанията. В зависимост от структурата на този излишък, инвестициите могат да бъдат краткосрочни (най-често) или средносточни. Тук се включват операции на паричните пазари (депозити O/N, едноседмични или едномесечни), дялове от инвестиционни фондове, депозитни сертификати Държавни Съкровищни бонове, Търговски ценни книжа, РЕПО-сделки. В случаите, когато необходимите средства са повече от наличните ТМ се занимава със запълването на тази „дупка”. Капиталовите пазари и финансирането покриват всички техники и източници за финансиране на бизнеса, от банков заем до акционерен капитал. Трябва да се направи избор между различните форми на финансиране, структурата му, срокове и условия, както и съответните разходи. Също така тук се включват изграждане и поддържането на отношенията със заемодателите и инвеститорите, както и комуникацията с кредитните анализатори и кредитни агенции, при която да се обяснят бизнеса и рисковите характеристики на заемателя на средствата.

·          Корпоративен финансов мениджмънт

Най-общо казано корпоративният финансов мениджмънт е управлението на финансите на дадена компания с основна цел постигане на нейните финасови цели. Водещ принцип е максимизирането на стойността на акционерния каапитал. Корпоративният финансов мениджмънт се води от утвърдената бизнес и финансова стратегия на дадената компания и търси оптималното решение за комбинирането на двете в една работеща и ефективна система. Корпоративният финансов мениджмънт отговаря на фундаментални въпроси като в какви активи бизнеса трябва да инвестира и каква да бъде капиталовата структура на компанията, за да се набавят средствата, необходими за тези инвестиции.

Както финансовият директор, така и трежъри мениджъра са отговорни за финансовата политика на компанията, както и за нейната капиталова структура. Също така двамата носят отговорност за това да гарантират, че финансовите транзакции на компанията са последователни, изпълнени по ефективен и контролиран начин и допринасят за финансовата стабилност на компанията.

В корпоративният финансов мениджмънт се включват методи и способи за увеличаване на стойността на акционерния капитал, оптимизиране на капиталовата структура, техники за капиталови разпределения и инвестиционни оценки, стратегия за финансиране с източниците, различните варианти, както и цената на капитала. Също така корпоративният финансов мениджмънт се занимава отново с управлението на работния капитал като част от финасирането на компанията, както и с теми като бизнес комбинации, бизнес оценки и фирмено преструктуриране.

·          Риск мениджмънт

Управлението на риска е всъщност процес на  преценка на какъв бизнес и финансов риск е изложена компанията и дали реализираните печалби отговарят на нивото на поетите рискове. Рисковете трябва да бъдат оценени и да се вземат решения дали те да бъдат поети или да се приложат техники за тяхното намаляване или трансфериране. Рисковете могат да бъдат управлявани с цел тяхното лимитиране, те могат да бъдат хеджирани чрез различни стратегии, най-често използвайки инструменти от международните капиталови пазари, или застраховани с цел да се защити финансовото здраве на компанията.

Трежъри мениджърите са отговорни за управлението на финансовите рискове на техните компании, които включват лихвен, валутен, стоков и др. риск. Ефективното управление на тези рискове води до увеличаване стойността на компанията и ефективно освобождаване на капитал, който може да се инвестира в основния бизнес на компанията. Ефективното управление на тези рискове изисква детайлизирана рамка на процесите и процедурите, както и на квалифициран персонал, който да го осъществява.

Процесите в риск мениджмънт са дефиниране на рисковете, тяхната оценка и измерване, управлението им и последващ мониторинг и отчитане.

·          Трежъри операции и контрол, структура

Това представлява цялостната дейност на Трежъри структурата и включва определяне на политиката, процедури, персонал, системи и контрол, както и взаимоотношенията вътре или извън компанията или групата.

1.             Контрол и Отчитане

Отнася се до сигурността при Трежъри, разплащания, дилинг звената, процедури и контрол. Включва репортинг и ключови индикатори за изпълнението. Също така управлява взаимоотношенията между Трежъри и вътрешни/външни одитори, процедурите за пране на пари и финансови престъпления.

2.             Политика и цели

Отнася се до изготвяне и утвърждаване на трежъри политиката, която следва да бъде подходяща за бизнеса на компанията. Основните компоненти, които трябва да се включат в политиката са цели на трежъри дейността, роля и отговорности в трежъри структурата, характеристики на различните рискове, които се управляват и позволените хеджиращи инструменти, лимити, оценка на изпълнението, бенчмаркинг, различни процедури – за търговия, потвърждения, сетълмент и др.

3.             Технологични системи

Избор и въвеждане на системи за управление на Трежъри, системи за търговия, информационни системи, интернет и други технологии.

4.             Трежъри организация и Професионален екип

В малки компании обикновено няма трежъри отдели и трежъри специалисти. Техните задачи се изпълняват от финансов директор или счетоводния екип под ръководството на финансов контролер (или гл. счетоводител). С разширяването на дейността започва да възниква все по-голяма необходимост от трежъри структура. Тя се състои от трежъри мениджър и експерти, които да изпълняват ежедневните дейности. Трежъри мениджъра отговаря пред финансовия директор, но нерядко рапортува директно на Борда на директорите или пред изпълнителните директори.

След като първите четири основни функции на ТМ са обхванати, пред трежъри мениджъра остава задачата те да бъдат обединени така, че да не пречат една на друга и да се изпълняват в синхрон. За да се случи това трежъри мениджъра непрекъснато трябва да действа съобразно целите на компанията, да балансира между често променящите се приоритети и винаги да бъде в крак с обкръжаващата го бизнес и финансова среда. Управлението на трежъри функцията е непрекъснат процес на поемане на отговорности за вземане на важни, но трудни решения.

Първоначалната роля на трежъри мениджмънта, изразяваща се в управление на ликвидността и поддържане на достатъчна наличност на ресурси за нормалното протичане на дейността на компанията се е разрастнала с различни компоненти от управление на активите, управление на работния капитал, риск мениджмънта и водещата роля на трежъри мениджъра във взаимоотношенията с банки и кредитни агенции. Поради тази причина трежъри мениджмънта заема централна роля във финансите на всяка съвременна компания. Наред с обичайните си дейности трежъри мениджърите все по-често поемат отговорности свързани с фирмената корпоративна и финансова стратегия.

Днес, поради различни причини, ролята на Трежъри се променя. Докато отговорностите свързани с управление на ликвидността и паричните потоци и риск мениджмънта са широко известни, в съвременната действителност все по-често трежъри мениджмънта обхваща и дейностти като данъчно облагане, пенсионни схеми, недвижимо имущество, бюджетиране и др.

Финансови термини

"Пут" Опция (put option)

Опционен контракт, който дава на притежателя му правото (но не и задължението) да продаде определено количество от даден базов актив на издателя на опцията, на определена цена (strike) до или на определена дата (в зависимост от типа опция – американска или европейска).

Връзката между фасилити мениджмънта и финансовия мениджмънт - мястото и ролята на фасилити мениджъра в корпоративната бизнес структура. Основни финансови концепции.

Продължение

Фасилити мениджърите трябва да разбират и да умеят да прилагат основните финансови концепции, свързани с корпоративния финансов мениджмънт. Накратко ще се спрем на няколко такива, които са важни за фасилити мениджъра. Взети заедно, те представляват базата, необходима за разбирането и прилагането на финансовия мениджмънт в дейността на фасилити мениджъра.

• Директни и индиректни разходи, ФМ като разходен център (Direct and Indirect expenses (Overheads), Cost center)

Като същност, повече внимание на двата вида разходи ще обърнем в следващата тема. Накратко, директните разходи са тези разходи, които пряко влияят и се включват в цената на стоките и услугите, произвеждани от дадена компания. Индиректните разходи са допълнителни разходи, съпътстващи производството на стоки или услуги. Съвсем естествено, мениджмънта на всяка компания, въпреки, че разбира необходимостта от тези индиректни разходи, ги мрази и прави постоянни опити за тяхното редуциране. Бюджета на ФМ заема една голяма част от цялостния бюджет за тези индиректни разходи в компанията. Именно поради тази причина, както и поради факта, че ФМ основно се приема като разходен център съществува естествена съпротива срещу предоставянето на ФМ дирекциите както на прекалено голям годишен разходен бъджет, така и срещу всякакво капиталово финансиране за тяхната дейност. Това още повече засилва необходимостта от това фасилити мениджърите да умеят да се изразяват и защитават своите проекти във финансови термини.

Какви са основните характеристики на ФМ вътре в корпоративната структура? Първо, ФМ дирекцията не създава приход, нито реализира печалба от дейността си. Въпреки това те са жизненоважни за дейността на всяка компания, тъй като без тях компанията не може да бъде жизненоспособна в дългосрочен план. Второ, фасилити мениджърите управляват голяма част от дългосрочните активи на компанията, докато висшият мениджмънт предпочита краткосрочните активи, като парични средства по сметка и др. Трето, фасилити мениджъра има пряко участие в определен процент от фирмените задължения (напр. ипотечни заеми или финансови и правни задължения по лизинг), които висшият мениджмънт винаги приема като лошо. И четвърто, както стана ясно, ФМ се финансират като индиректни разходи, които финансовият директор разглежда като „раково” образувание в цялата финансова структура. Това са причините, поради които фасилити мениджъра често попада в „лошата” категория и за висшия мениджмънт и финансовия директор е съвсем естествено да имат негативни настроения към ФМ дирекцията и нейната дейност. Именно поради това, фасилити мениджъра трябва да осъзнава този факт и да знае как да работи в такава среда и по какъв начин да защитава проктите си и позицията си като цяло.

• Финансови характеристики на компанията (Financial character of the company)

Фасилити мениджърите в компании от частния сектор трябва добре да разбират финансовите характеристики на компаниите, на които предоставят услугите си. При определяне на подхода към искане за финансиране за даден проект от особена важност е метода, по който компанията се финансира – аргументите на фасилити мениджъра могат да бъда различни в зависимост от това, дали компанията се финансира чрез акционерен капитал или чрез продажба на облигации. Тъй като фирмите имат различни финансови характеристики, както и поради факта, че висшия мениджмънт има бизнес бакграунд, за фасилити мениджъра е от важно значение да се научи да планира, измерва и комуникира във финансови термини. Един от начините за това е използването на финансови коефициенти.

• Финансови коефициенти (Financial ratios)

Финансовите коефициенти се използват от външната публика за оценка на състоянието на дадена компания (доход на акция, съотношение цена/печалба и т.н.), както и вътре в организацията за измерване на ефективността и производителността. За използването на финансови коефициенти ще говорим подробно в следващата тема, както и нуждата на фасилити мениджъра от тях, но най-общо фасилити мениджъра, който иска да бъде успешен бизнес мениджър, трябва да разбере как неговата дейност влияе – позитивно или негативно – върху важните за компанията му финансови коефициенти и да се фокусира върху това, как може да подпомогне подобряването на тези коефициенти за повишаване на акционерната стойност на компанията.

• Разпределение на активите (Asset Alllocation)

Финансовите ресурси на всяка компания са ограничени, поради което съществува непрекъсната борба за това, кой да ги усвои. Един от начините, по който се оценява висшия мениджмънт е колко добре управлява финансовите ресурси на компанията с цел увеличаване на благосъстоянието на акционерите. Основополагащият финансов принцип във всяка една частна компания е, че главната цел пред компанията трябва да бъде максимизиране стойността на акционерния капитал, т.е. увеличаване богатството на акционерите. Следователно финансовата стратегия на всяка компания следва да бъде насочена към инвестиране с цел увеличаването на богатството на акционерите. Всяка нова инвестиция може да бъде финансирана изцяло или частично с дългов капитал или акционерен капитал – нови акции или акумулирана и задържана печалба. Възвръщаемостта от инвестицията ще се използва за изплащане на лихвите и главницата по дълга, като остатъка ще е печалба за акционерите. Увеличаването на богатството на акционерите зависи от възвръщаемостта, която компанията прави от инвестициите си. От друга страна, средствата, необходими за финансирането на тези инвестиции имат определена цена. Цената на сумарния капитал на всяка компания, наречен среднопретеглена цена на капитала трябва да бъде по-малка от възвръщаемостта на инвестициите. Процеса на вземане на решение кой проект да бъде приет и към кого да се насочат финансовите ресурси на компанията се нарича разпределение на активите. Всеки мениджър, включително и ФМ е в съревнование за тези реесурси, като всеки се стреми да убеди висшия мениджмънт, че възвръщаемостта на капитала от неговия проект ще бъде по-голяма от среднопретеглената цена на този капитал, както и от останалате проекти.

·         Капиталово бюджетиране (Capital Budgeting)

Разпределението на активите е част от цялостния процес на Капиталово Бюджетиране - планиране на капиталови (дългосрочни) инвестиции, тяхната оценка и избора на най-печеливш проект/и от различни алтернативни проекти с цел максимизиране на богатството на акционерите. Фирмите по принцип правят различни дългосрочни инвестиции, но най-разпространените такива са инвестиции в дълготрайни активи като земя, заводи и оборудване или придобиване на други компании. Въпреки, че процеса на планиране на капиталовите инвестиции се различава при различните фирми, капиталовото бюджетиране се състои от следните стъпки:

ü  генериране на идеи за увеличаване на рентабилността на компанията чрез нови продукти, производствени методи, замяна на амортизирани дълготрайни активи или придобиване на други компании

ü  Прогнозиране на изходящите и входящите парични потоци за всеки отделен разглеждан проект

ü  Оценка на риска на всеки проект и степента на сигурност на прогнозните изходящи и входящи парични потоци

ü  Избор на тези проекти, които се очаква да увеличат цената на компанията като цяло. При този избор се използват прогнозните парични потоци и оценката на риска

ü  Мониторинг и одитиране на избраните проекти за разминаване между прогнозираните и реалните разултати, свързани с проекта

Повече внимание за капиталовото бюджетиране и въздействието му върху дейността на фасилити мениджъра ще обърнем в някоя от следващите теми.

• Управление на паричните потоци (Cash flow management)

Активното управление на паричните потоци е процес, широко застъпен в съвременните компании. Управлението на паричните потоци може и засяга ФМ в случаите, когато, независимо от това дали даден проект е одобрен или не, финансовият директор го отлага или преустановява поради недостиг в паричните потоци на компанията. От друга страна, паричните потоци в двете си форми (изходящи и входящи) участват активно във финансовите анализи, използвани в процеса на капиталово бюджетиране и оценка на инвестиционен проект. Това също оказва силно влияние върху дейността на фасилити мениджъра и, следователно, фасилити мениджърите трябва да имат познания върху този процес с цел професионално поведение при защитаването на предлаганите от тях проекти.

• Управление на дълговите експозиции (Debt management)

Също толкова важно както управлението на паричните потоци е и управлението на дълговата експозиция на дадена компания. Нивото на дългов капитал в цялостната капиталова структура на компанията определя нивото на нейния ливъридж, а отттук и нивото на асоциирания риск с тази компания. Това, от своя страна, оказва пряко влияние върху среднопретеглената цена на капитала, което се отразява върху изискваната от компанията норма на възвръщаемост, а следователно и върху проектите, които ще отговорят на тази норма на възвръщаемост. Това означава, че за фасилити мениджъра от важно значение е какъв е размера на необходимия дългов капитал, асоцииран с предлагания от него проект, както и с какво и до колко би допринесъл този проект в цялостната дейност на компанията от гледна точка на нивото на възвръщаемост.

• Стойност на парите във времето (Time value of money)

Концепцията за стойността на парите във времето е изключително важна и основополагаща във финансовата дейност, като представлява базата, използвана при почти всички инструменти за финансово управление и за вземане на решения. Най-просто казано стойността на парите във времето е колкото по-рано парите се получат, толкова по-висока стойност те ще имат за получателя им и обратно, колкото по-късно е направено плащането, толкова по-малко това ще струва на плащащия. Използвайки формулите за настояща и бъдеща стойност може точно да се определи колко струват сега парите, получени след определен период от време, както и колко ще струват сегашни 100 лв. след определен период от време. Когато се оценяват проекти, с които са свързани капиталови разходи, трябва да се вземе решение дали инвестицията ще донесе необходимата възвръщаемост, отчитайки принципа за стойността на инвестирания капитал във времето. Анализа на Дисконтираните парични потоци е пример за техника за оценка, която взема под внимание концепцията за стойността на парите във времето.

• Анализи, използвани в процеса на вземане на решения (decision making tools)

Процеса на вземане на решения при избор на инвестиционен проект е част от цялостния процес на капиталово бюджетиране и разпределение на активите. Поради факта, че винаги трябва да се прави избор между няколко съревноваващи се проекта за финансиране, разработени са и се използват разнообразни методи и инструменти за оценка на тези проекти. В резултат от използването на тези методи сее взема решение дали проекта да се приеме или не, както и да се приоритизират няколкото различни одобрени проекта. Най-често компаниите използват един или комбинация от следните методи за оценка на инвестиционен проект -  Счетоводна норма на възвръщаемост (ARR),  Период на обратно изкупуване (Payback period), Дисконтиран период на обратно изкупуване (Discounted Payback period), Метод на вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) и  Метода на нетната настояща стойност (NPV). Последните три са базирани на концепцията за стойността на парите във времето.

Използвайки тези методи, проекти, които прогнозно не успяват да покрият вътрешно приетите критерии на дадената компания няма да се приемат, следователно не се финансират. В допълнние, първо се стартират тези проекти, които ще донесат най-висока норма на възвръщаемост за компанията. ФМ трябва да може да направи необходимите анализи, базирани на някои от тези методи, за своите проекти, които ще защитава пред финансовия или изпълнителните директори. Използването на тези методи е най-добрата практика, особено ако се комбинира с анализ на разходите за периода на живот на  даден проект.

В заключение, фасилити мениджъра трябва да мисли като финансов директор и да бъде готов да гледа на активите, които управлява, като на такива, които да могат да донесат изискваната норма на възвръщаемост. При защитата на всеки един проект от фасилити мениджъра ще се изисква да даде необходимата финансова информация, на база на която мениджмънта на компанията да вземе решение дали, например, ще се закупи земя, ще се влезе в дългосрочно или краткосрочно лизингово споразумение. От друга страна, в ежедневната дейност фасилити мениджъра трябва да решава многобройни въпроси дали даден актив, необходим за дирекцията, трябва да се ремонтира или да се замени с нов, в зависимост от изпълнението на бюджета и съществуващата финансова ситуация. И в двата случая, фасилити мениджъра трябва да разполага с необходимата информация за да определи най-добрия бизнес сценарий, като крайното решение ще се вземе от висшия мениджмънт, базирайки се на съотношението риск/възвръщаемост.  И последно, не трябва да се пренебергва тайминга на предлагане на даден проект. Финансовият директор постоянно управлява финансовите индикатори на компанията като паричен поток, задлъжнялост и възвръщаемост. Фасилити мениджъра може да има най-добрия от гледна точка на възвръщаемост проект, но ако свободните парични средства са в недостиг или задлъжнялостта е на високо ниво и няма желание за увеличаването и, проекта може да се окаже мъртъв още в зародиша си или, в най-добрия случай, да се отложи за по-добри времена. Това означава, че за фасилити мениджъра е важно да е наясно (1) какво е приоритетно за компанията в дадения момент и (2) каква е текущата финансова ситуация в компанията. „За всеки проект има сезон,.... но може да не е този”.

Финансови термини

Carry trade

Система при FX търговията при която се взема назаем сума във валута с нисък лихвен процент, която валута се продава срещу  друга валута, носеща висок лихвен процент. В такъв случай печалбата е разликата между ниския лихвен процент по валутата, с която се финансира (продава) и високия лихвен процент по валутата, в която се инвестира (купува) – т.нар. лихвен диференциал. Общата печалба се влияе и от курса на двете валута към момента на стартиране на операцията и момента на нейното затваряне.

Връзката между фасилити мениджмънта и финансовия мениджмънт - мястото и ролята на фасилити мениджъра в корпоративната бизнес структура. Основни финансови концепции.

   Забележителен е начина, по които бизнес светът се променя през последните години. Тази промяна, съвсем естествено, засяга всички области, като не подминава и професията на фасилити мениджъра. Също толкова забележително е да се види как фасилити мениджърите се опитват да се приспособят към тази променена среда. Един от аспектите, в които проличава този стремеж към промяна и израстване е именно навлизането в дълбоките и доскоро непознати води на финансовия мениджмънт от страна на фасилити мениджърите. Това е така, тъй като за да бъде успешен, както и да заеме полагащото му се място във висшия мениджмънта на дадена корпоративна структура (или публична такава), фасилити мениджъра трябва да е в състояние  да си служи и да може да може използва различните финансови техники, терминологии и практики.

   В интерес на истината не е изненадващо, че фасилити мениджърите като цяло не могат успешно да прилагат финансовите практики във фасилити мениджмънта и много от тях нямат адекватни знания и умения във финансовия мениджмънт. Повечето от тях имат техническо образование - инженери, архитекти или административни мениджъри - през което не са се сблъсвали и изучавали принципите на финансовото управление. Разбира се, в това няма нищо лошо – всяко образование трябва да се уважава. Също така е факт, че както всяко правило си има изключения, много от съвременните фасилити мениджъри притежават добра финансова грамотност, придобита или посредством допълнителни квалификации или поради това, че са стартирали професионалната си кариера във финансовите среди и впоследствие са станали фасилити мениджъри. Все по-малко остават тези, които възприемат себе си само като технически мениджъри, които не са способни да развиват адекватни финансово управленски способности. А за да заемат полагаемото си място в корпоративната структура фасилити мениджърите трябва да покажат същото ниво на бизнес умения както своите колеги, трябва да могат да бъдат основни участници в процесите на стратегическото бизнес планиране и бюджетиране, трябва да умеят да управляват капиталовото бюджетиране, използвайки съответнити финансови инструменти, трябва да умеят да управляват разходите си, както и да умеят да използват системата за оценка на изпълнението с цел да оценят степента, до която управляваната от тях дирекция е изпълнила поставените задачи.

   Ролята на фасилити мениджъра се променя – той трябва да бъде по-забелижим вътре в корпоративната структура отколкото никога преди. Това е свързано преди всичко с необходимостта от комуникация с различни вътрешни корпоративни структури. Голяма част от фасилити мениджърите оперативно отчитат дейността си или директно пред изпълнителен директор или пред финансовия мениджър. Поради това, фасилити мениджъра трябва постоянно да бъде наясно с въпроси като как дейността на неговия отдел/дирекция се отразява върху стойността на акционерния капитал, финансовите коефициенти, задлъжнялостта и печалбата.

   Безспорен факт е, че ФМ дирекцията е разходен център. Фасилити мениджъра трябва да ръководи дирекцията си както отделна бизнес единица. Дали фасилити услугите се предоставят вътре в организацията или са аутсорснати, те са свързани с големи разходи – принципно, това е втория или третия по големина годишен разход във всяка една компания. Фасилити мениджърите трябва стриктно да следят своите разходи и да разбират в детайли, как техните разходи се инкорпорират в разходната структура на компанията. В допълнение, те трябва да могат да правят финансови обосновки на предложенията си – дали даден актив да се замени с нов, на каква цена и какви ползи ще донесе това на компанията.

   В последните години се забелязва осезаем стремеж на фасилити мениджърите да говорят за стратегическо управление. Действайки по този начин, те дават доказателства, че вземат съответните решения, използвайки същите финансово-управленски техники както и другите мениджъри в компанията, както и, че техните решения се вписват концептуално в цялостната стратегическа бизнес рамка на тяхната компания.

   За да бъде успешен един фасилити мениджър в съвременния биснес свят, наред с технически знания, които безспорно притежава, той трябва да овладее и редица бизнес умения. Прилагайки тези умения, (1) фасилити мениджърите ще бъдат възприемани като партньори, а не като консуматори вътре в корпоративната структура и (2) фасилити мениджърите ще получат признанието, което търсят и заслужават. Някои от тези бизнес умения са:

• комуникацията с останалите структури в компанията, както и с висшия мениджмънт да се осъществява на бизнес език (възвръщаемост на активите, вътрешна норма на възвръщаемост, редукция на разходите и др.), а не на „технически език”.
• бизнес планиране на фасилити функцията – планиране на това, как ФМ структурата ще подпомогне цялостния бизнес план на компанията в следващите 1, 2, 5 или повече години. Фасилити мениджъра трябва първо да направи т.нар. програмно планиране, а оттук и произтичащото програмно бюджетиране.
• бюджетиране на фасилити дейността – много фасилити мениджъри имат ограничени познания върху процеса на бюджетиране – както годишното бюджетиране (наричано често разходно бюджетиране), така и капиталовото бюджетиране. Най-често те усещат ролята си да усвояват колкото си може повече ресурс за дейността си, след което да се вместят в рамките на гласуваните им бюджети. Фасилити мениджъра трябва да играе първостепенна роля в бюджетния процес, не само в неговото първоначално структуриране, но и в последствие при неговото изпълнение, актуализации и отчитането му в края на съответния период.
• осъзнавайки факта, че ФМ дирекциите в повечето случай са разходен център във всяка една компания, фасилити мениджъра трябва да се опитва да ги превърне в разходоспестяващ такъв. Това може да бъде постигнато чрез внимателно изследване на всеки един разход и определянето на тези от тях, които са ключови. Веднъж индентифицирани, тези разходи трябва да бъдат постоянно анализирани, оценявани и сравнявани с определен бенчмарк. Фасилити мениджъра трябва винаги да знае, че „ако ти не следиш разходите си, някой го прави и ти ще бъдеш съответно оценяван, тъй като разходите въздействат на печалбата, а това има пряк ефект върху стойността на акционерния капитал”.
• представяне на ФМ дирекцията като бизнес единица – това се отнася основно в процеса на комуникация с колегите или висшия мениджмънт – говорейки или пишейки, това трябва да става по разбираем за тях начин, като може би най-важното е способността за използване на финансови аргументи. Във всяка компания съъществуват различни методологии или формати на приемане на даден проект, но най-общо защитаването на даден ФМ проект трябва да става под формата на бизнес проект – основно във финансови термини и аргументи, как този проект ще увеличи стойността на компанията като цяло.

   Освен тези бизнес умения, фасилити мениджъра трябва още да бъде способен да взема подходящи решения от типа „лизинг срещу покупка”, да разбира анализа на база финансови коефициенти, да умее да управлява посредством измерители на изпълнението и бенчмаркинг, да разбира термини като амортизация и друга счетоводна терминология и т. нат.

   Всички тези бизнес умения биха превърнали фасилити мениджъра в добър и ефективен бизнес мениджър. За да бъде такъв фасилити мениджъра трябва да има поне същото ниво на бизнес умения, каквото е това на неговите колеги, както и да разбира бизнеса, в който оперира и на който оказва подкрепа чрез дейността си.

следва продължение

Финансови термини

Спред (Spread)

1. Разликата между текущата "цена купува" и текущата "цена продава" на даден инструмент, нарича се още спред купува/продава

2. Покупка на една опция и едновременната продажба на друга свързана опция (например две опции от един и същи клас, но с различни страйк цени и/или падежи), нарича се още опционен спред

3. Най-общо, разликата между две цени

Трежъри - що е то и има ли почва у нас?

     Трежъри мениджмънт - звучи страхотно, но за съжаление за повечето хора в България напълно непознато. Ако трябва да бъда честен, аз също се запознах с него не много отдавна. Въпреки, че целият ми професионален път е минал в тази област (преди почти 17 години още във втори курс на Университета успяха да ме „излъжат” да започна работа като дилър в една от двете най-големи за времето си финансово-брокерски къщи в България – не, че се оплаквам, но можеше да бъда още 1-2 години безгрижен студент) трежъри мениджмънта, и по-специално корпоративния такъв, ми се изясни едва преди около 5 години. За съжаление, живеем (по-скоро работим) в България – тук искам да подчертая, че си обичам страната, затова и не съм се опитвал да емигрирам, когато това упражнение беше модерно. Но за съжаление, от гледна точка на бизнеса и особено във финансовия сектор се намираме не на 100, а на 1000 години от развитите страни. И именно поради тази причина трежъри мениджмънта е толкова непознато понятие за нашите бизнесмени, както и за широката публика. Убеден съм, че това ще се промени, но за целта трябва време  – надявам се не много, все пак живеем във века на информацията. Ще се радвам, ако поне малко успея да подпомогна този процес.

     В интерес на истината, трежъръра в една компания (или друга организация – напр. неправителствена, благотворителна и т.нат.) е човекът, който се грижи за нейните финанси (пари). Т.е. това е човекът, който управлява паричните потоци на организацията и се грижи за всички други финансови казуси, свързани с ежедневната дейност на компанията. Разликата с финансовия мениджър е в това, че трежъръра трябва да бъде по-оперативен, той трябва да бъде човек на действието – от него се очаква повече оперативна активност, отколкото аналитични дейности. Трежъръра е „дилъра” във финансовата структура в дадена организация – той трябва да бъде напълно компетентен по въпроси, свързани с валутните курсове и функционирането на валутните пазари, за да може да управлява валутните позиции на организацията посредством операции на спот и форуърдните пазари. Трежърърът трябва да е напълно запознат със структурата и продуктите на банковата и финансовата система, тъй като от него се очаква да води всякакви преговори с тези финансови институции. Той трябва да познава всички финансови инструмени – дългови, валутни, акции, деривати – тъй като основно той управлява рисковата експозиция на организацията посредством различни хеджингови инструменти и стратегии. Също така трябва да е запознат със структурата на местните и международни финансови и капиталови пазари, тъй като основно в неговите правомощия е да организира емисии на нови акции и облигации – преговори с посредници и рейтингови агенции, листване на борси, роудшоу (чисто българска думичка), IPO и т.нат. Както трябва да може и да знае още .........доста неща.

     Но преди всичко трежъри мениджъра е ФИНАНСИСТ. Той трябва да разбира цялата финансова материя и да я обича. Това се постига с много труд, практика, непрекъснато самообразоване, ежедневно сблъскване и разрешаване на множество разнообразни казуси. Но какво от това – на който не му харесва, да си потърси друга работа. 

    Ще приключа публикацията с един линк. Който има желание и нужда може да влезе и да прочете повече по въпроса. Там съм се опитал да бъда по-изчерпателен по въпроса с какво се занимава трежъри мениджъра и какви са областите му на действие.

Успех

http://www.tmfc-bg.com/IntroductionToTreasury.pdf