Въведение в корпоративния трежъри мениджмънт. Концепция, основни цели, функции и структура.

Започвам публикуването в блога на теми, свързани с Трежъри мениджмънта, които са презентирани на семинари, водени от мен. По обясними причини публикуваните в блога теми ще бъдат в съкратен вариант. Въпреки това, надявам се,  ще бъдат от полза за всички, които проявяват интерес към материята.

„Един ден съм банкер, на следващият ден – счетоводител, а на другия ден – трейдър, но въпреки това ме наричат корпоративен трежърър” - Цитат на делегат на конференция на асоциацията на корпоративните трежъри.

Това дава представа за това, защо професията корпоративен трежърър е трудна за обяснение и не е разбираема. Това е професия, изградена на основата на много финансови дисциплини, които по същество могат да се третират поотделно, но същевремнно се подпомагат и допълват една с друга. Принципните отговорности на Трежъръра се базират на пет основни трежъри елемента – управление на ликвидността и паричните потоци, финансови капиталови пазари и финансиране, коорпоративен финансов мениджмънт, управление на риска и трежъри операции и контрол.

Еволюция на Трежъри мениджмънта

Трежъри мениджмънта датира от 1940 г. когато банките първо са стартирали с предоставяне на услуги на своите клиенти, основно услуги, свързани с базови разплащания. Трежъри мениджмънта при своето възникване е бил първично оперативен. Коорпоративното трежъри през този период се е занимавал основно с управление на корпооративните банкови сметки и механизмите за плащане и получаване на преводи.

Първото поколение на трежъри мениджмънта, така както го познаваме сега, е от 1971 г., когато се слага край на Бретон-Уудската система и валутните курсове и лихвените проценти в световен мащаб започват да се колебаят чувствително. Второто поколение се е фокусирало върху по-аналитични и иноваторски аспекти в управлението на ликвидността. През този период започват да се въвеждат и първите трежъри ИТ системи.

Третото поколение на трежъри мениджмънта е започнало да се развива преди няколко години. Икономическата ситуция и събитията в световен мащаб увеличават фокуса към финансовата отговорност, репортинга, прозрачността и риск мениджмънта, като по този начин тласкат трежъри мениджмънта под светлината на прожекторите. Днес Трежърито се превръща в стратегически партньор вътре в корпоративната организация. Ed Barrie, груп трежърър на Майкрософт заявава, че „трежъри професионалистите изразходват по-малко време управлявайки транзакциите и все повече време, управлявайки активите”

Дефиниция

Някои определят ТМ като управление на ликвидността. Трежъри мениджъра трябва да контролира текущите и бъдещи парични потоци, както и нуждата от финансиране и да използва тази информация за правилно инвестиране на излишните средства (ако има такива) или да предприеме мерки за допълнително финансиране (дългово или капиталово) при недостиг на средства.

Според други, ТМ е планиране, организиране и контрол на кешовите (разполагаемите) средства и на привлечените средства в компанията с цел оптимизиране на лихвените и валутни парични потоци и минимизиране на разходите. Според тях трежъри мениджъра е отговорен за управлението на паричните потоци, капиталовите разходи, връзката с акционерите, с банкови и други финансови институции.

Функции и цели

Основни функции на Трежъри Мениджмънта:

·          Управление на ликвидността и паричните потоци

Без съмнение основната функция на ТМ е да направи така, че компанията по всяко време да разполага с достатъчен паричен ресурс за посрещане на нейните нужди при осъществяване на основната си дейност. Това е свързано преди всичко с прецизна система за прогнозиране на бъдещите парични потоци, както и с ефиктивното  управление на разполагаемите средства и краткосрочното финансиране, така че нуждите на компаията от парични средства във всеки един момент да бъдат посрещнати. Нуждата от ликвидност и финансиране на компанията е тясно свързана с разбирането и управлението на работния капитал и системите за следене на изходящите и входящи парични потоци. Много често голяма част от средствата на компанията са блокирани в материали, незавършена продукция, вземания от клиентите и т.н. Управлението на ликвидността са всички дейности за да може компанията да освободи наличния ресурс, така че да може да работи нормално, без да се налага да привлича допълнително финансиране, което ще оскъпи дейността й и ще намали финансовия резултат.

·          Финансови и капиталови пазари, Финансиране

Когато компанията разполага с повече ресурс, отколкото е необходим за текущата и дейност ТМ се занимава с управлението на този излишък. Това се осъществява посредством инструменти и операции на финансови пазари. Рядко основната цел на инвестирането на този излишък е постигането на максимална доходност. Много по-важно е тези средства да не се излагат на прекалено голям риск, както и да се инвестират по начин, по който падежите да съвпаднат с прогнозните нужди от ресурс на компанията. В зависимост от структурата на този излишък, инвестициите могат да бъдат краткосрочни (най-често) или средносточни. Тук се включват операции на паричните пазари (депозити O/N, едноседмични или едномесечни), дялове от инвестиционни фондове, депозитни сертификати Държавни Съкровищни бонове, Търговски ценни книжа, РЕПО-сделки. В случаите, когато необходимите средства са повече от наличните ТМ се занимава със запълването на тази „дупка”. Капиталовите пазари и финансирането покриват всички техники и източници за финансиране на бизнеса, от банков заем до акционерен капитал. Трябва да се направи избор между различните форми на финансиране, структурата му, срокове и условия, както и съответните разходи. Също така тук се включват изграждане и поддържането на отношенията със заемодателите и инвеститорите, както и комуникацията с кредитните анализатори и кредитни агенции, при която да се обяснят бизнеса и рисковите характеристики на заемателя на средствата.

·          Корпоративен финансов мениджмънт

Най-общо казано корпоративният финансов мениджмънт е управлението на финансите на дадена компания с основна цел постигане на нейните финасови цели. Водещ принцип е максимизирането на стойността на акционерния каапитал. Корпоративният финансов мениджмънт се води от утвърдената бизнес и финансова стратегия на дадената компания и търси оптималното решение за комбинирането на двете в една работеща и ефективна система. Корпоративният финансов мениджмънт отговаря на фундаментални въпроси като в какви активи бизнеса трябва да инвестира и каква да бъде капиталовата структура на компанията, за да се набавят средствата, необходими за тези инвестиции.

Както финансовият директор, така и трежъри мениджъра са отговорни за финансовата политика на компанията, както и за нейната капиталова структура. Също така двамата носят отговорност за това да гарантират, че финансовите транзакции на компанията са последователни, изпълнени по ефективен и контролиран начин и допринасят за финансовата стабилност на компанията.

В корпоративният финансов мениджмънт се включват методи и способи за увеличаване на стойността на акционерния капитал, оптимизиране на капиталовата структура, техники за капиталови разпределения и инвестиционни оценки, стратегия за финансиране с източниците, различните варианти, както и цената на капитала. Също така корпоративният финансов мениджмънт се занимава отново с управлението на работния капитал като част от финасирането на компанията, както и с теми като бизнес комбинации, бизнес оценки и фирмено преструктуриране.

·          Риск мениджмънт

Управлението на риска е всъщност процес на  преценка на какъв бизнес и финансов риск е изложена компанията и дали реализираните печалби отговарят на нивото на поетите рискове. Рисковете трябва да бъдат оценени и да се вземат решения дали те да бъдат поети или да се приложат техники за тяхното намаляване или трансфериране. Рисковете могат да бъдат управлявани с цел тяхното лимитиране, те могат да бъдат хеджирани чрез различни стратегии, най-често използвайки инструменти от международните капиталови пазари, или застраховани с цел да се защити финансовото здраве на компанията.

Трежъри мениджърите са отговорни за управлението на финансовите рискове на техните компании, които включват лихвен, валутен, стоков и др. риск. Ефективното управление на тези рискове води до увеличаване стойността на компанията и ефективно освобождаване на капитал, който може да се инвестира в основния бизнес на компанията. Ефективното управление на тези рискове изисква детайлизирана рамка на процесите и процедурите, както и на квалифициран персонал, който да го осъществява.

Процесите в риск мениджмънт са дефиниране на рисковете, тяхната оценка и измерване, управлението им и последващ мониторинг и отчитане.

·          Трежъри операции и контрол, структура

Това представлява цялостната дейност на Трежъри структурата и включва определяне на политиката, процедури, персонал, системи и контрол, както и взаимоотношенията вътре или извън компанията или групата.

1.             Контрол и Отчитане

Отнася се до сигурността при Трежъри, разплащания, дилинг звената, процедури и контрол. Включва репортинг и ключови индикатори за изпълнението. Също така управлява взаимоотношенията между Трежъри и вътрешни/външни одитори, процедурите за пране на пари и финансови престъпления.

2.             Политика и цели

Отнася се до изготвяне и утвърждаване на трежъри политиката, която следва да бъде подходяща за бизнеса на компанията. Основните компоненти, които трябва да се включат в политиката са цели на трежъри дейността, роля и отговорности в трежъри структурата, характеристики на различните рискове, които се управляват и позволените хеджиращи инструменти, лимити, оценка на изпълнението, бенчмаркинг, различни процедури – за търговия, потвърждения, сетълмент и др.

3.             Технологични системи

Избор и въвеждане на системи за управление на Трежъри, системи за търговия, информационни системи, интернет и други технологии.

4.             Трежъри организация и Професионален екип

В малки компании обикновено няма трежъри отдели и трежъри специалисти. Техните задачи се изпълняват от финансов директор или счетоводния екип под ръководството на финансов контролер (или гл. счетоводител). С разширяването на дейността започва да възниква все по-голяма необходимост от трежъри структура. Тя се състои от трежъри мениджър и експерти, които да изпълняват ежедневните дейности. Трежъри мениджъра отговаря пред финансовия директор, но нерядко рапортува директно на Борда на директорите или пред изпълнителните директори.

След като първите четири основни функции на ТМ са обхванати, пред трежъри мениджъра остава задачата те да бъдат обединени така, че да не пречат една на друга и да се изпълняват в синхрон. За да се случи това трежъри мениджъра непрекъснато трябва да действа съобразно целите на компанията, да балансира между често променящите се приоритети и винаги да бъде в крак с обкръжаващата го бизнес и финансова среда. Управлението на трежъри функцията е непрекъснат процес на поемане на отговорности за вземане на важни, но трудни решения.

Първоначалната роля на трежъри мениджмънта, изразяваща се в управление на ликвидността и поддържане на достатъчна наличност на ресурси за нормалното протичане на дейността на компанията се е разрастнала с различни компоненти от управление на активите, управление на работния капитал, риск мениджмънта и водещата роля на трежъри мениджъра във взаимоотношенията с банки и кредитни агенции. Поради тази причина трежъри мениджмънта заема централна роля във финансите на всяка съвременна компания. Наред с обичайните си дейности трежъри мениджърите все по-често поемат отговорности свързани с фирмената корпоративна и финансова стратегия.

Днес, поради различни причини, ролята на Трежъри се променя. Докато отговорностите свързани с управление на ликвидността и паричните потоци и риск мениджмънта са широко известни, в съвременната действителност все по-често трежъри мениджмънта обхваща и дейностти като данъчно облагане, пенсионни схеми, недвижимо имущество, бюджетиране и др.