Финансово-счетоводни термини, приложими в дейността на фасилити мениджъра

Продължение

Финансово - счетоводни коефициенти

  Финансовите коефициенти са инструменти, чрез които всички потребителите на финансовата информация – външни (инвеститори, анализатори, регулаторни органи и др.) и вътрешни (акционери, мениджмънт, служители и т. нат.) за дадена компания, сектор или отрасъл да могат да извлекат информация от фирмените счетоводни отчети, която да им индикира финансовото състояние и финансовата позиция на компанията и която да бъде съпоставена с минали периоди, с конкурентните компании или с определен „стандарт” или „бенчмарк”. Анализа на база финансови коефициенти включва отнасянето на една фигура от счетоводните отчети към друга за извеждане на формула (коефициент) и оценката, дали този коефициент индикира за отслабване или засилване на финансовото състояние на компанията. Този анализ се използва както  от външната публика за оценка на състоянието на дадена компания, така и вътре в организацията за измерване на ефективността и производителността. Финансовите коефициенти, заедно с други измерители и техники стоят в основата на финансово-управленския процес на измерване на изпълнението и управление на изпълнението (performance measurement and performance management).

  Най-общо основните финансови коефициенти могат да се разделят в пет категории, като по-важните във всяка категория са:

                     I.        Коефициенти за рентабилност

1. Коефициент на рентабилност на приходите от продажби (Profit Margin) = (финансов резултат) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Измерва печалбата на всеки 1 лв. продажби. Ако стойността на коефициента е ниска, това означава, че или разходите са твърде големи, или продажните цени са твърде ниски.

2. Коефициент на рентабилност на собствения капитал (Return on Equity - ROE) = (финансов резултат) / (собствен капитал)

  Измерва възвръщаемостта от инвестицията на акционерите. Този коефициент често се използва за сравняване на компании когато инвеститор прави преценка коя акция да закупи.

3. Коефициент на капитализация на активите (Return on Assets - ROA) = (финансов резултат) / (сума на реалните активи)

  Измерва възвръщаемостта на база всички активи. При него не се вземат впредвид лихвените плащания към кредиторите, поради което той работи най-добре за активи, които са закупени без външно финансиране.

4. Коефициент на рентабилност на инвестициите (Return on Investments – ROI, наричано още ROCE – Return on Capital Employed) = (финансов резултат) / (пасиви)

  Измерва възвръщаемостта на база целия размер на привлечения капитал – директен акционерен капитал плюс кредитни средства.

                    II.        Коефициенти за финансова автономност

1.     Гиъринг (Capital Gearing)= (дългов капитал) / (обща сума на капитала)

  Гиъринга (може да се срещне и като Левъридж) е измерител на съотношението на целия размер на капитала – акционерен и дългов – спрямо дълговия капитал на дадена компания. Колкото по-висока е стойнотта на този коефициент, толкова по-рискова е капиталовата структура на компанията. Това би рефлектирало върху по-висока изискуема норма на възвръщаемост от инвеститорите и кредиторите на тази компания.

2.     Коефициент на задлъжнялост (Debt/Equity Ratio)= (пасиви) / (собствен капитал)

  Идентичен на Гиъринга, показващ дълговия капитал като процент от нетните активи (собствения капитал).

3.     Коефициент на задлъжнялост (Debt Ratio)= (обща сума на дълга) / (сума на актива)

  Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-голяма е гаранцията на кредиторите в случай на фалит на компанията. С други думи, компанията има повече активи, отколкото дълг.

                   III.        Коефициенти за ликвидност

1. Коефициент на обща ликвидност (Current Ratio) = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)

  Измерва краткосрочната платежоспособност на компанията. Дава информация относно степента, до която краткосрочните задължения на компанията са покрити от тези нейни активи, които могат бързо да се превърнат в парични средства. Ниска стойност на този коефициент показва лошо състояние.

2. Коефициент на бърза ликвидност (Quick Ratio) = (краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)

  Измерва степента на краткосрочната платежоспособност на компанията без отчитане количеството на материалните запаси. Индикация за кредиторите дали материалните запаси трябва да се продадат, за да се подсигури даден кредит или друго задължение.

                  IV.        Коефициенти за ефективност

1. Коефициент за изпозване на материалните запаси (Inventory utilization)= (приходи от продажби)/ (обем на материалните запаси)

  Показва дали стойността на материалните запаси е подходяща за обезпечаване на продажбите. Ниско ниво на коефициента е индикатор за прекалено високо ниво на материалните запаси.

2. Коефициент за изпозване на дълогтрайните активи (Fixed Asset utilization)= (приходи от продажби)/ (дълогтрайните активи)

  Измерва степента на използване на дълготрайните активи – заводи, оборудване и др. Ниско ниво на коефициента е индикатор за недостатъчното им използване.

3. Коефициент за изпозване на всички активи (Total Asset utilization)= (приходи от продажби)/ (общо активи)

  Измерва степента на използване на всички активи. Ако този коефициент и нисък, недостатъчно бизнес се генерира за размера на активите на компанията.

4. Коефициент за обращаемост на материалните запаси (Inventory Turnover):

Времетраене на един оборот в дни = (средна наличност на краткотрайните материални активи х 360) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Показва средния период от дни, за който стоковите запаси се държат от дружеството преди да бъдат продадени на клиенти.

5. Коефициент за обращаемост на вземанията (Accounts Receivable Turnover):

Период на събиране на вземанията от клиенти = (средна наличност на вземанията от клиенти по тяхната отчетна стойност х 360) / (нетен размер на приходите от продажби)

  Показва средния период от време (в дни) за който вземанията се събират.

6. Коефициент за обращаемост на задълженията (Accounts Payable Turnover):

Период на погасяване на задълженията към доставчици = (средна наличност на задълженията към доставчици х 360) / (сума на доставките)

  Показва периода (в дни) за който дружеството ползва търговски кредит при покупката на стоки от доставчиците си.

7. Цикъл на работния капитал (Cash Cycle) = Коефициент за обращаемост на краткотрайните материални активи + Коефициент за обращаемост на вземанията - Коефициент за обращаемост на задълженията

  Стойността и на този показател е в брой дни и показва периода от време, за който блокираните средства в работен капитал са извън контрола на  дружеството (не могат да се използват от него). Или това е целият цикъл, за който инвестицията в работен капитал прави пълен оборот и се превръща в парични средства отново

                   V.        Коефициенти, свързани с акционерния капитал

1. Възвръщаемост на акция (EPS) = (нетна печалба, предназначена за обикновенните акционери) / (среднопретеглен брой обикновенни акции)

  Измерител на реализираната  от компанията печалба, за всяка обикновенна акция.

2. Коефициент цена/печалба (P/E ratio) = ([цена на акция) / (възвръщаемост на акция)

  Показва каква сума са готови да платят инвеститорите за една акция на компанията на база единица печалба.

  Това са някои от основните финансови коефициенти, разбирането и прилагането на които биха превърнали фасилити мениджърите в ефективни финансови комуникатори – т.е. да могат да използват общоприетия език на финансите. Освен тях съществуват, а могат и да се калкулират множество други коефициенти чрез комбиниране на различни статии от счетоводните отчети. Тези коефициенти могат да дадат ценна представа за финансовото здраве на бизнеса, както и да заострят вниманието върху специфични проблеми или благоприятни възможности.

  Въпреки, че тези коефициенти имат за цел да оценят цялостното финансово състояние на дадена компания, в практиката, инвеститорите са заинтересовани относно различни аспекти от фирменото представяне, в зависимост от техните конкретни нужди. Фасилити мениджърите, борейки се за достъп до финансиране на техните конкретни инвестиционни проекти, ще имат по-голям шанс за успех ако знаят кои коефициенти са най-добре приложими и значими при оценяването на техните искания и предложения.

  Коефициентите, които се следят – финансови или нефинансови, не трябва да бъдат прекалено усложнявани. Може да се конструират всякакви коефициенти, които да показват кое е важно за бизнеса и кое го движи напред. Фасилити мениджърите трябва да бъдат креативни. Например, от оперативна гледна точка, портиерските разходи за квадратен метър площ могат и да не бъдат толкова важни колкото портиерските разходи към броя на хората, преминали през сградата. Прилагайки правилния коефициент може да се постигне коренно различен ефект при управлнието на специфичен казус. Може да се докаже, че дори и ако портиерските разходи за квадратен метър площ се увеличават, фактът, че е постигнато двойно увеличаване на броя на посетителите в тази сграда в действителност означава, че портиерските разходи към броя на хората реално се е намалил.

  Чрез непрекъснатото доказване, че могат да увеличат вече постигнатите приходи или да намалят активите, които се използват за постигането на тези приходи, фасилити мениджърите могат да се превърнат в бизнес героите в микросвета на компанията или неправителствената организация.

Трежъри продукти, инструменти и техники

Видове финансови пазари и участници. Връзка с трежъри мениджмънта

Финансовите пазари се състоят от отделни видове пазари – няма един пазар за всички инструменти. Те се различават по клиентите, които обслужват, по инструментите, които се търгуват на тях, както и по тяхното географско разположение.

Най-често използваните класификации на различните финансови пазари донякъде се припокриват и не се изключват напълно. Те са: първичен и вторичен пазар, дългов пазар и пазар на акции, паричен и капиталов пазар.

Първичният (primary market) е този пазар, на които ценните книжа се издават за първи път. Т.е. това е пазарът, който служи за първоначално привличане на капитал (предимно дългосрочен)  – дългов или акционерен. За разлика от него, вторичният (secondary) пазар служи за последваща търговия на вече издадени ценни книжа. Т.е. той служи от една страна за освобождаване от вече направена инвестиция в книжа, придобити на първичен пазар и от друга страна за оценка и управление на портфейли, изградени от търгуваеми ценни книжа.

Дълговият (debt) пазар е този на който се търгуват дългови ценни книжа – държавни и корпоративни облигации, докато пазарът на акции (equity) е за търгуване на акции. Те могат да бъдат както първични, така и вторични пазари. Пример за първичен пазар на дълг са аукционите за държавни ценни книжа, правени от БНБ, докато пример за вторичен пазар са борсовите пазари. Това са т. нар. организирани пазари на ценни книжа. Освен тях съществуват и неорганизирани пазари (OTC), които нямат определeно географско положение, а се състоят от множество брокери и дилъри, свързани по електронен път – чрез телефони и компютри.

Паричния (money market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа до 1 година. Капиталовият (capital market) пазар е мястото, където се търгуват книжа със срок до падежа над 1 година. Паричните и капиталовите пазари също така могат да бъдат първични или вторични, организирани или неорганизирани.

Участниците на различните пазари основно са:

- привличащи ресурс от първичните пазари – различни компании, организации, както и държавата

- инвеститори – тези, които имат свободни средства за инвестиране. Тук се включват пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни фондове, хедж фондове и др.

- посредници – към тях се включват инвестиционни банкери (при първично предлагане на книжа), които съветват и подпомагат компаниите при излизането им на първичния пазар, брокери – действащи от името и за сметка на клиентите си при търгуване на ценните книжа и маркет мейкъри или дилъри, които купуват и продават книжа за собствена сметка с цел реализиране на капиталова печалба от разликата в цените

- регулаторни органи – комисии и органи за надзор над пазарите.

Дейността на Трежъри мениджърите е тясно свързана с всички видове пазари. От една страна посредством различните инструменти и пазари ТМ управлява ликвидността си краткосрочно, инвестирайки временно свободните средства или привличайки необходимия ресурс. Това той осъществява посредством различни инструменти. От друга страна чрез хеджиращите инструменти, търгувани отново на тези пазари, ТМ активно управлява рисковата експозиция на компанията си. И не на последно място, посредством пазарните цени на различните инструменти, които са безспорно най-точния измерител на състоянието на даден актив, ТМ следи и оценява текущото състояние на акционерните фондове (една от основните му задачи е да максимизира състоянието на акционерния капитал), както и да следи и оценява моментното състояние на инвестиционния портфейл на компанията.

Въведение в корпоративния трежъри мениджмънт. Концепция, основни цели, функции и структура.

Започвам публикуването в блога на теми, свързани с Трежъри мениджмънта, които са презентирани на семинари, водени от мен. По обясними причини публикуваните в блога теми ще бъдат в съкратен вариант. Въпреки това, надявам се,  ще бъдат от полза за всички, които проявяват интерес към материята.

„Един ден съм банкер, на следващият ден – счетоводител, а на другия ден – трейдър, но въпреки това ме наричат корпоративен трежърър” - Цитат на делегат на конференция на асоциацията на корпоративните трежъри.

Това дава представа за това, защо професията корпоративен трежърър е трудна за обяснение и не е разбираема. Това е професия, изградена на основата на много финансови дисциплини, които по същество могат да се третират поотделно, но същевремнно се подпомагат и допълват една с друга. Принципните отговорности на Трежъръра се базират на пет основни трежъри елемента – управление на ликвидността и паричните потоци, финансови капиталови пазари и финансиране, коорпоративен финансов мениджмънт, управление на риска и трежъри операции и контрол.

Еволюция на Трежъри мениджмънта

Трежъри мениджмънта датира от 1940 г. когато банките първо са стартирали с предоставяне на услуги на своите клиенти, основно услуги, свързани с базови разплащания. Трежъри мениджмънта при своето възникване е бил първично оперативен. Коорпоративното трежъри през този период се е занимавал основно с управление на корпооративните банкови сметки и механизмите за плащане и получаване на преводи.

Първото поколение на трежъри мениджмънта, така както го познаваме сега, е от 1971 г., когато се слага край на Бретон-Уудската система и валутните курсове и лихвените проценти в световен мащаб започват да се колебаят чувствително. Второто поколение се е фокусирало върху по-аналитични и иноваторски аспекти в управлението на ликвидността. През този период започват да се въвеждат и първите трежъри ИТ системи.

Третото поколение на трежъри мениджмънта е започнало да се развива преди няколко години. Икономическата ситуция и събитията в световен мащаб увеличават фокуса към финансовата отговорност, репортинга, прозрачността и риск мениджмънта, като по този начин тласкат трежъри мениджмънта под светлината на прожекторите. Днес Трежърито се превръща в стратегически партньор вътре в корпоративната организация. Ed Barrie, груп трежърър на Майкрософт заявава, че „трежъри професионалистите изразходват по-малко време управлявайки транзакциите и все повече време, управлявайки активите”

Дефиниция

Някои определят ТМ като управление на ликвидността. Трежъри мениджъра трябва да контролира текущите и бъдещи парични потоци, както и нуждата от финансиране и да използва тази информация за правилно инвестиране на излишните средства (ако има такива) или да предприеме мерки за допълнително финансиране (дългово или капиталово) при недостиг на средства.

Според други, ТМ е планиране, организиране и контрол на кешовите (разполагаемите) средства и на привлечените средства в компанията с цел оптимизиране на лихвените и валутни парични потоци и минимизиране на разходите. Според тях трежъри мениджъра е отговорен за управлението на паричните потоци, капиталовите разходи, връзката с акционерите, с банкови и други финансови институции.

Функции и цели

Основни функции на Трежъри Мениджмънта:

·          Управление на ликвидността и паричните потоци

Без съмнение основната функция на ТМ е да направи така, че компанията по всяко време да разполага с достатъчен паричен ресурс за посрещане на нейните нужди при осъществяване на основната си дейност. Това е свързано преди всичко с прецизна система за прогнозиране на бъдещите парични потоци, както и с ефиктивното  управление на разполагаемите средства и краткосрочното финансиране, така че нуждите на компаията от парични средства във всеки един момент да бъдат посрещнати. Нуждата от ликвидност и финансиране на компанията е тясно свързана с разбирането и управлението на работния капитал и системите за следене на изходящите и входящи парични потоци. Много често голяма част от средствата на компанията са блокирани в материали, незавършена продукция, вземания от клиентите и т.н. Управлението на ликвидността са всички дейности за да може компанията да освободи наличния ресурс, така че да може да работи нормално, без да се налага да привлича допълнително финансиране, което ще оскъпи дейността й и ще намали финансовия резултат.

·          Финансови и капиталови пазари, Финансиране

Когато компанията разполага с повече ресурс, отколкото е необходим за текущата и дейност ТМ се занимава с управлението на този излишък. Това се осъществява посредством инструменти и операции на финансови пазари. Рядко основната цел на инвестирането на този излишък е постигането на максимална доходност. Много по-важно е тези средства да не се излагат на прекалено голям риск, както и да се инвестират по начин, по който падежите да съвпаднат с прогнозните нужди от ресурс на компанията. В зависимост от структурата на този излишък, инвестициите могат да бъдат краткосрочни (най-често) или средносточни. Тук се включват операции на паричните пазари (депозити O/N, едноседмични или едномесечни), дялове от инвестиционни фондове, депозитни сертификати Държавни Съкровищни бонове, Търговски ценни книжа, РЕПО-сделки. В случаите, когато необходимите средства са повече от наличните ТМ се занимава със запълването на тази „дупка”. Капиталовите пазари и финансирането покриват всички техники и източници за финансиране на бизнеса, от банков заем до акционерен капитал. Трябва да се направи избор между различните форми на финансиране, структурата му, срокове и условия, както и съответните разходи. Също така тук се включват изграждане и поддържането на отношенията със заемодателите и инвеститорите, както и комуникацията с кредитните анализатори и кредитни агенции, при която да се обяснят бизнеса и рисковите характеристики на заемателя на средствата.

·          Корпоративен финансов мениджмънт

Най-общо казано корпоративният финансов мениджмънт е управлението на финансите на дадена компания с основна цел постигане на нейните финасови цели. Водещ принцип е максимизирането на стойността на акционерния каапитал. Корпоративният финансов мениджмънт се води от утвърдената бизнес и финансова стратегия на дадената компания и търси оптималното решение за комбинирането на двете в една работеща и ефективна система. Корпоративният финансов мениджмънт отговаря на фундаментални въпроси като в какви активи бизнеса трябва да инвестира и каква да бъде капиталовата структура на компанията, за да се набавят средствата, необходими за тези инвестиции.

Както финансовият директор, така и трежъри мениджъра са отговорни за финансовата политика на компанията, както и за нейната капиталова структура. Също така двамата носят отговорност за това да гарантират, че финансовите транзакции на компанията са последователни, изпълнени по ефективен и контролиран начин и допринасят за финансовата стабилност на компанията.

В корпоративният финансов мениджмънт се включват методи и способи за увеличаване на стойността на акционерния капитал, оптимизиране на капиталовата структура, техники за капиталови разпределения и инвестиционни оценки, стратегия за финансиране с източниците, различните варианти, както и цената на капитала. Също така корпоративният финансов мениджмънт се занимава отново с управлението на работния капитал като част от финасирането на компанията, както и с теми като бизнес комбинации, бизнес оценки и фирмено преструктуриране.

·          Риск мениджмънт

Управлението на риска е всъщност процес на  преценка на какъв бизнес и финансов риск е изложена компанията и дали реализираните печалби отговарят на нивото на поетите рискове. Рисковете трябва да бъдат оценени и да се вземат решения дали те да бъдат поети или да се приложат техники за тяхното намаляване или трансфериране. Рисковете могат да бъдат управлявани с цел тяхното лимитиране, те могат да бъдат хеджирани чрез различни стратегии, най-често използвайки инструменти от международните капиталови пазари, или застраховани с цел да се защити финансовото здраве на компанията.

Трежъри мениджърите са отговорни за управлението на финансовите рискове на техните компании, които включват лихвен, валутен, стоков и др. риск. Ефективното управление на тези рискове води до увеличаване стойността на компанията и ефективно освобождаване на капитал, който може да се инвестира в основния бизнес на компанията. Ефективното управление на тези рискове изисква детайлизирана рамка на процесите и процедурите, както и на квалифициран персонал, който да го осъществява.

Процесите в риск мениджмънт са дефиниране на рисковете, тяхната оценка и измерване, управлението им и последващ мониторинг и отчитане.

·          Трежъри операции и контрол, структура

Това представлява цялостната дейност на Трежъри структурата и включва определяне на политиката, процедури, персонал, системи и контрол, както и взаимоотношенията вътре или извън компанията или групата.

1.             Контрол и Отчитане

Отнася се до сигурността при Трежъри, разплащания, дилинг звената, процедури и контрол. Включва репортинг и ключови индикатори за изпълнението. Също така управлява взаимоотношенията между Трежъри и вътрешни/външни одитори, процедурите за пране на пари и финансови престъпления.

2.             Политика и цели

Отнася се до изготвяне и утвърждаване на трежъри политиката, която следва да бъде подходяща за бизнеса на компанията. Основните компоненти, които трябва да се включат в политиката са цели на трежъри дейността, роля и отговорности в трежъри структурата, характеристики на различните рискове, които се управляват и позволените хеджиращи инструменти, лимити, оценка на изпълнението, бенчмаркинг, различни процедури – за търговия, потвърждения, сетълмент и др.

3.             Технологични системи

Избор и въвеждане на системи за управление на Трежъри, системи за търговия, информационни системи, интернет и други технологии.

4.             Трежъри организация и Професионален екип

В малки компании обикновено няма трежъри отдели и трежъри специалисти. Техните задачи се изпълняват от финансов директор или счетоводния екип под ръководството на финансов контролер (или гл. счетоводител). С разширяването на дейността започва да възниква все по-голяма необходимост от трежъри структура. Тя се състои от трежъри мениджър и експерти, които да изпълняват ежедневните дейности. Трежъри мениджъра отговаря пред финансовия директор, но нерядко рапортува директно на Борда на директорите или пред изпълнителните директори.

След като първите четири основни функции на ТМ са обхванати, пред трежъри мениджъра остава задачата те да бъдат обединени така, че да не пречат една на друга и да се изпълняват в синхрон. За да се случи това трежъри мениджъра непрекъснато трябва да действа съобразно целите на компанията, да балансира между често променящите се приоритети и винаги да бъде в крак с обкръжаващата го бизнес и финансова среда. Управлението на трежъри функцията е непрекъснат процес на поемане на отговорности за вземане на важни, но трудни решения.

Първоначалната роля на трежъри мениджмънта, изразяваща се в управление на ликвидността и поддържане на достатъчна наличност на ресурси за нормалното протичане на дейността на компанията се е разрастнала с различни компоненти от управление на активите, управление на работния капитал, риск мениджмънта и водещата роля на трежъри мениджъра във взаимоотношенията с банки и кредитни агенции. Поради тази причина трежъри мениджмънта заема централна роля във финансите на всяка съвременна компания. Наред с обичайните си дейности трежъри мениджърите все по-често поемат отговорности свързани с фирмената корпоративна и финансова стратегия.

Днес, поради различни причини, ролята на Трежъри се променя. Докато отговорностите свързани с управление на ликвидността и паричните потоци и риск мениджмънта са широко известни, в съвременната действителност все по-често трежъри мениджмънта обхваща и дейностти като данъчно облагане, пенсионни схеми, недвижимо имущество, бюджетиране и др.